Ще опиша една ритуална практика при аборигените в Австралия, която дава ясна представа, че менструалното кървене не винаги може да бъде считано за неизгодно или мръсно. Напротив, при определени обстоятелства кървенето е възприето като портал към високо ценена, макар и опасна на пръв поглед ритуална сила. В различните култури по света се практикуват различни обреди и разбирания, свързани с менструалния цикъл. В етнографската литература можем да намерим менструални практики, които са описани от първите антрополози. Те показват жената в неизгодна позиция, затворена насила или изолирана, а менструалната кръв е считана за демонична и опасна. С оглед на новите антропологически проучвания, можем да отчетем, че учените от миналия век са изследвали такива практики през тяхната собствена религиозна призма и са описвали изолацията на жената като наказание, а кръвта като нещо мръсно. Според техните наблюдения менструиращата жена стои далеч от къщата, от мъжа и храната, защото е нечиста. Истината е обаче, че антропологията се заражда като една колониална наука. Въпреки желанието да се представят различните култури и техните ценности, в самото начало антропологията прецежда голяма част от видяното през своя културен мироглед. В някои описани менструални практики прозира закореняло етноцентрично мислене с дълбоко внедрени католически или протестантски възгледи. Мъже са били и първите изследователи. Те не са били допускани в женските общности и описват видяното през собствената си представа за жената. В съвремието има нови подходи и нови антропологически проучвания, които показват точно обратното положение на жената в обществото по време на месечното й кървене.
В много култури на жените е дадено пространство и време да менструират. Това време е ценено от цялото общество, защото това носи познание, мъдрост, здраве, плодородие и колективно благо. Жената същевременно се предпазва от тежка работа, бива обгрижвана от останалите (подобно на родилките), защото менструацията е символ на плодородието и на цикличността в природата. Ментруиращата жена е важна и пазена, защото е канал между живота на земята и невидимия свят. Разбира се, не можем да отречем и съществуването на практики и разбирания в други култури, които възприемат жената в цикъл за мръсна, а темата за менструацията е табу за всички. Такива са случаите в някои племена в Африка, както и в Индия. Например в ислямските страни кръвта като материя е свързана с материалния свят, с преходното и със смъртта. Тялото на жената кърви и поради това е несвято, нечисто, а всичко преходно няма място да бъде в допир с вечното. Мъжът се счита за вечно и божествено същество. Поради това менструацията е тема табу, на жените също така не се позволява да пипат корана по време на цикъл, не им е позволено да готвят за мъжа си, да докосват бременни жени или да месят хляб. Всичко това е културно обособено, защото в тази традиция и светоусещане кръвта е символ на преходността, на смъртта и не трябва да има контакт с непреходното. Познато ли ви звучи? Тези идеи се срещат и в някои християнски общества. Такива норми за поведение намираме и в България, но реално коренът на християнството и на исляма е Израелският монотеизъм.
ЙОЛНГУ – АВСТРАЛИЯ
Според антропологическото проучване на Крис Найт, в етническата група Йолнгу в Австралия се е практикувала така наречената менструална синхронизация, която се асоциира със Змията Дъга (или Дъгова Змия – Rainbow serpent). Чрез синхронизирано кървене при жените се придобива силата на Змията Дъга. В тази култура освен жените, менструират и мъжете (отделно от жените, не заедно), за да могат и те да се сдобият със силата, която е дадена природно на жените и която им помага да имат пряка връзка със Змията Дъга.
Има безброй имена и истории, свързани с Rainbow serpent, които илюстрират значението и доминиращото й присъствието в аборигенските традиции. Няма мъжки или женски пол – наричам я тя, защото змия на български е в женски род. Аборигените в Австралия вярват, че Змията Дъга дарява живота и е свързана с водата. Така както гради, тя може да бъде и разрушителна сила, ако е разгневена. Змията Дъга е считаната за регенеративна и репродуктивна сила в природата и в хората. Затова е силно почитана в основните церемонии. Смята се, че във времето на Сънуването (Dreamtime) светът е бил плосък, безплоден и сух. Змията Дъга се е спуснала под земята с всички животински видове в корема й, където е очаквала раждането им. Когато дошло времето да се родят, тя ги избутала нагоре и им се провикнала да се събудят от сън. Създала слънцето и огъня, планините, долините и хълмовете, създала и водните пространства – реки, потоци, езера, морета.
Когато жената менструира се казва, че тя е “както змия”, “както дъга”, “както утроба”, “както майка”. Описана е практика как жените кървят по едно и също време и сливат кръвта си в общ поток. За да синхронизират менструацията си, те прибягват до динамично танцуване, поклащайки наляво и надясно тялото си предимно в тазовата област и тътрейки краката си. Аборигенките предизвиквали целенасочено кървенето, ако това не се случи по естествен начин, за да могат да менструират всички заедно (менструална синхронизация). Освен с динамични танци, жените стимулирали менструално кървене с парни бани, с масажи или с агресивни, резки движения. Така всички жени се свързвали със струите на своята менструална кръв, която за тях символизира цикличността и извивките на змията. Тази кръв те буквално събирали в общ поток или ямка. Докато седят една срещу друга, те държат в ръцете си въженца, с които правят примки, подобно на познатата игра “котешка люлка” (вижте картинката с играта с въженцето). Те поглеждат вулвата на жената отсреща и правят примка-фигурка, пресъздавайки геометрично това, което са видели. Жените седят една срещу друга и менструират, а кръвта им тече в общ поток. Когато менструират се казва, че са погълнати от Змията Дъга, затова правят с въжето форма-примка (подобно на снимка) на вагината с менструалната кръв и след това си я слагат на врата, което символично означава поглъщането от Змията.
В описания разказ не се разбира дали примката става със самото въже или я рисуват с кръвта си около врата. Тези практики са също и част от обреда им за посвещаване при първа менструация. Жените крият своите ритуали от мъжете!
Аборигенките се свързват със струите на своята менструална кръв, която символизира цикличността и движенията на змията. С кръвта си те привличат змията, кръвта им тече и се извива като нея, затова казват, че “там, където няма кръв, няма и змия”. Произходът на ритуала е свързан с тяхната митология. В легендата на аборигените в Австралия двете сестри Уолиуак седят една срещу друга и започват да менструират. Тогава те са били погълнати от змията, те се превъръщат в змия, тоест придобиват нейната форма. Цикличността ги обхваща чрез тяхната кръв. Тоест, да си погълната от змията и да бъдеш обвита от кръвен контур/примка, означава да менструираш. Често тези, чийто менструален поток не идва по едно и също време с другите жени, са отивали при жени, които току-що са родили, за да се свържат с тяхната следродилна кръв и да потекат в общата Дъгова Змия. Тази колективна менструация отваря границите на индивидуалното присъствие и ги свързва в общия поток на кръвното единство.
Нито едно друго животно освен змията не може да се оприличи толкова на вода, на река, на поток, на цикличното и ритмично движение. Дъгата Змия, казват те, е тази, която ги пренася чрез кръвта им от един свят в друг. Те се пренасят от сухо в мокро, от лично преживяване в общо женско уединение – така както дъгата е мост между слънцето и дъжда, между небето и земята. Змията е ритуален феномен с женско присъствие.
В друг мит се разказва, че женските вагини на митологичните същества били изпаднали от много танцуване в една водна яма и затова тя била червена на цвят (каквато е и пръстта на някои австралийски територии).
Други вярвания са свързани с идеята, че митични женски същества на име “мунгамунга” се сливат със Змията създателка, когато се потопят във водата. Тези същества са подобни на нашите самодиви. Идеята за потапянето във водата е идентична с тази на поглъщането от Змията. Сливайки се с водата, те се сливат с майката Утроба, която възприемат като вътрешността на Змията Дъга. По време на менструация, жените избягват полови сношения, почитайки именно това сливане със Змията Дъга, с Утробата Създателка, с водата, с дъгата. Те се обединяват в менструацията си, за да пресъздадат нещо по-голямо от себе си като индивиди. Предизвикват и почитат кръвния поток на всички жени заедно като една обща съставна част, от която всички са произлезли. Идеята за мокро, вода и дъжд е съответстваща с фазата на менструацията и е момент, в който жената не е на разположение за мъжа, а се отдава на ритуала и връзката със Змията. Да си мокра и менструираща означава да бъдеш под покровителството на Змията. Змията представлява водата, както и фертилността, но също така се свързва и с мъжкия фалически символ. Като цяло в много култури змията е символ на сексуално единство, на космическата спираловидна сила. При аборигените в Австралия змията пребивава в девствените води, а дъгата е олицетворение и изображение на змията. Змията от друга страна се свързва с тайните ритуали и култове към създаване на вселената, с началото на света, с креативността.
Връзката змия – вода – менструация е очевидна. Чрез този обред жените придобиват силата и енергията, която е свързана със заряда от създаването на света. Мистериите на женския менструален поток целят именно да установят връзката с първоизточника, за да получат тази изворна сила. Това е и причината мъжете да имитират менструално кървене в техните най-важни ритуали (ще го опиша по-долу). Нишките, които жените плетат с ръце, може да се интерпретират като нишката между живота и смъртта, между сън и реалност, така както при нас съществува мартеницата, чиято нишка също се извива като змия и е свързана със зараждането на живота. Чрез своя ритъм и цикличност, Дъгата Змия обединява именно тези две противоположни сили и техния постоянен кръговрат. Цикличността е свързана и с идеята за самообновяване и регенерация. Този процес има определен вселенски ритъм и продължителност. Змията периодично сменя кожата си, вселената се преражда чрез вода и светлина, жените се прераждат чрез тяхната менструация. В символиката на змията са заложени идеите за сухо и мокро, за женско и мъжко, за естествения процес на метаморфоза в природата. А най-свързана с цикличността на природата е жената.
Освен това аборигените смятат, че Дъгата Змия поставя духове на децата през водни дупки, където жените могат да забременеят, ако се потопят във водата. Rainbow Serpent е създателка на човешките същества и има животворни сили, тя също поражда валежите и водата, затова изпраща духовете на плодородието до всички водоеми – потоци, реки, езера, лагуни и т.н. Потапяне във водите представлява потапяне в утробата на творението.
Вярването, че Космическата Змия е създателка на света, е едно от най-древните в човечеството. В Австралия тази космовизия съществува още преди 9000 години. При някои етнически групи в Амазония великата Анаконда също се счита за създателка на света. При шипибо-конибо от Перу се смята, че първоначално всичко е било тъмнина и е съществувала само великата Анаконда. Змията пеела песни, които са обсипани с шарки. Докато пее, тези шарки се изсипват от устата й и създават света. Тези шарки/нишки/фрактали са невидими за очите и могат да се видят само чрез поглъщането на растения (аяхуаска, пири пири и други), които довеждат до неординарно състояние на съзнанието. Рисунки и бродерии на шипибо-конибо имат целта да направят връзка с космическата Анаконда, която да ги предпазва и да носи плодородие за обществото им.
Тези рисунки са известни на антрополозите като “кене”, но при срещите ми с шипибо те го произнасят с българско “ъ” – кънъ. Най-красивите кънъ се създават от две сестри, които стоят една срещу друга и бродират или рисуват шарките на змията.
Етническата група Барасана от Амазония в Бразилия признават, че „жените са полусмъртни, защото чрез менструацията си те непрекъснато подновяват телата си – чрез вътрешно отделяне на кожата”. По време на менструация и раждане, жените влизат в най-интимния контакт с мистериозната „промяна на кожата“. Така те се свързват с космическите сили, с променящите се сезоните, създаващи дъжд и живот, които мъжете искат да използват чрез свои „менструални“ обреди.
МЪЖЕТЕ МЕНСТРУИРАТ
Терминът менструална синхронизация бива описан за първи път от психоложката Марта Макклинток, която изследва този феномен, в който жени, които се съберат на едно място, започват да синхронизират месечния си цикъл. При аборигените в Австралия, когато тази менструална синхронизация между жените се наруши или загуби, тя бива умишлено предизвикана. Мъжете от своя страна ритуално съхраняват и възстановяват тази групова практика чрез обреди и тайни посвещения с кървене, в които те самите имитират процеса на менструация. Чрез синхронизирано кървене при мъже и при жени се придобива силата на Змията Дъга.
Какво се случва при мъжете аборигени и как така те менструират? Основно средство за придобиване на сила са ритуалите за инициация (посвещение). Голям брой от австралийските аборигени от мъжки пол придобиват ритуална сила чрез церемонии, в които символично менструират и раждат. Така те влизат в контакт със Змията Дъга, която се вярва, че е извор на живота и която гълта хората, а после ги плюе възродени. Субинцизията (отваряне на главата на пениса, понякога с дълбок, понякога с малък разрез) е много често срещана практика при аборигените в Австралия, дори това да е една наистина много болезнена операция. Главата на мъжкия полов орган се цепва по време на ритуални посвещения, за да може от там да потече кръв, която да наподобява менструалната и по този начин мъжете да придобият сила. При някои групи това се среща като се прави разрез под мишницата. Смята се, че субинцизираният пенис прилича на вулва, а кървенето прилича на менструалното. В по-късните церемонии, повтарящи се през целия възрастен живот, цепнатият полов орган ще бъде използван като място за ритуално кръвопускане. Още от древни времена се е практикувало това изливане на кръв, като жените на са били допускани до тези групови събирания, така както и мъжете не са били допускани по време на менструалните практики на аборигенките. Наричали това разрязване на главата “пенис утроба” или “пенис вагина”, защото стремежът е да придобият силата, която характеризира жените по време на техния месечен цикъл. Това групово имитиране на менструацията превръща кървенето в едно колективно изживяване, така както се е случвало при жените. Тези ритуали са били съобразени с лунните фази и са се изпълнявали предимно при новолуние, както при мъжете, така и при жените.
Според източници, мъжете откраднали това знание като тайно шпионирали какво правят жените по време на менструация. Танците им са сходни на женските, защото вярват, че кръвта, която излиза от тях не е тяхната лична кръв, а тази на предците сътворители. Същото се вярва и при жените – кръвта не е персонална, а идва от предците създатели, от сестрите Уалиуак и затова трябва да потече в единен поток. Символичният смисъл на мъжкото обредно действие също така е свързан с идеята за умиране и възраждане. Ритуална сила се придобива тогава, когато се преминава в неординарно състояние на съзнанието, където човешкото същество има достъп до други светове. Мъжът ритуално умира, пренася се и после се връща.
Това съществува в множество култури като практики за придобиване на сила, за лекуване на личното и на колективното, за осъществяване на връзка с духовете, с Бога, със Змията, в зависимост от културната традиция и светоглед. В този случай мъжете чрез субинцизия вярват, че могат да бъдат погълнати от Змията и да добият висши сили и пряк контакт със създателката – Дъговата Змия. Поради тази причина имитират жените в тяхното ритуално кървене. Периодично те повтарят тези ритуали чрез пускане на кръв, копнеейки по силата на цикличността, която намираме в природата и в жената.
Според някои автори силно изявеният патриархат се корени именно в завистта на мъжете от менструалната сила на жената, особено, когато става въпрос за колективно синхронизирано менструиране. Затова и са се опитали да потиснат тази нейна сила с табута, забрани и правила.
танци Австралия:
Филм на мой приятел и колега Sérgio de Carvalho (Brasil), в който се описва връзката между змията и хората в Амазония.